Oct 28, 2012, 8:07 PM

Сезоните на едно приятелство

  Poetry » Other
928 0 0

Четири семенца вятърът довя незнайно откъде.

Земята топла приюти ги, напои ги и храна им даде.

И израснаха цветчета малки, дойде и пролетта,

надежда изпълни техните сърца.

Растяха и надеждата, доверието и любовта,

приятелство красиво разцъфна пред света.

 

И ето лятото дойде и то,

слънчеви лъчи огряха малките цветя.

Подкрепяха се, заедно растяха те,
появиха се и нови свежи цветове.

Топъл вятър ги полюшваше,

с весели игри запълваха си дните.

Неволи имаха, разбира се,

разногласия, кавги дочуваха се,

но все тъй весели като преди,

сдобряваха се те, нали!

 

Но лятото все пак завърши, дойде и есента.

Природата отново си смени цвета.

Червено, жълто и кафяво замениха веселите летни багри.

Вятър северен задуха, дъжд студен заля малките цветя.

Шегите, веселбите и смеха замряха,

цветята с проблемите се сляха.

И както става есента,

започнаха да капят първите листа.

На земята падна първо радостта, паднаха усмивките, смеха.

Последваха ги подкрепата, доверието, накрая обичта.

Голи клони грозни останаха забити в студената земя,

клони все инати, намръщени, сърдити.

 

Но нейде там в суровата земя,

остана надеждата сама,

скрита надълбоко под снега,

там, където бяха нявга малки семенца.

Стои и чака отново пролетта да дойде,

малките цветeнца пак да порастат

и парчетата на приятелството си да съберат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...