28.09.2022 г., 12:30 ч.

Сезонна алхимия 

  Поезия » Философска
241 2 5

СЕЗОННА АЛХИМИЯ

 

Откъде ли кълбовидна мълния

край мен слетя и ме опожари?

И в шипналите сред мъглата хълми

тя дълго тля – до първите зори.

 

По-парцалива сетне от клошарка –

гората смеси охра и кармин

и грейнаха листата в златна шарка

под покрива на небосвода син.

 

А слънцето забоде флаг побѐден

с пиринчена карфица над града.

Но моят речник е безкрайно беден –

в детайли да опиша есента.

 

Аз мога да я съзерцавам нямо.

И да се моля – с мен да отнеса

дори най-финия нюанс и пламък,

щом Бог ме викне в свойте небеса.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??