Сезонна алхимия
СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори.
По-парцалива сетне от клошарка –
гората смеси охра и кармин
и грейнаха листата в златна шарка
под покрива на небосвода син.
А слънцето забоде флаг побѐден
с пиринчена карфица над града.
Но моят речник е безкрайно беден –
в детайли да опиша есента.
Аз мога да я съзерцавам нямо.
И да се моля – с мен да отнеса
дори най-финия нюанс и пламък,
щом Бог ме викне в свойте небеса.
© Валентина Йотова All rights reserved.
