2.10.2024 г., 8:42 ч.  

Сезонът, който нося с мен 

  Поезия
132 3 6

СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН

 

Есента е куплет за раздяла.

И смирение дебне отвсякъде.

В мен валят дъждове до премала.

Аз пропуснах си всичките влакове.

 

В мен мълчаните думи са струни –

Чуруликат – врабчета по покрива.

Тишините търкалят валуни.

И се сриват смирено във локвите.

 

Есента ме поглежда тъй тъжно! –

и ми казва как всичко е преходно.

Бяла врана среднощ ще изстърже

всеки спомен за теб! – до последно.

 

И тогава ще почна да пиша

всички рими, които мълчала съм.

Изговорих ти се – във излишък.

Подир болката следва началото.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??