2.10.2024 г., 8:42 ч.
Сезонът, който нося с мен
СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове.
В мен мълчаните думи са струни –
Чуруликат – врабчета по покрива.
Тишините търкалят валуни.
И се сриват смирено във локвите.
Есента ме поглежда тъй тъжно! –
и ми казва как всичко е преходно.
Бяла врана среднощ ще изстърже ...
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове.
В мен мълчаните думи са струни –
Чуруликат – врабчета по покрива.
Тишините търкалят валуни.
И се сриват смирено във локвите.
Есента ме поглежда тъй тъжно! –
и ми казва как всичко е преходно.
Бяла врана среднощ ще изстърже ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Йотова Всички права запазени
Предложения
-
-
Животът е отворената рана, пулсираща под тъмната река на мислите... Извърших ли към себе си измяна? ...
-
Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
-
Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
