Сезонът, който нося с мен
СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове.
В мен мълчаните думи са струни –
Чуруликат – врабчета по покрива.
Тишините търкалят валуни.
И се сриват смирено във локвите.
Есента ме поглежда тъй тъжно! –
и ми казва как всичко е преходно.
Бяла врана среднощ ще изстърже
всеки спомен за теб! – до последно.
И тогава ще почна да пиша
всички рими, които мълчала съм.
Изговорих ти се – във излишък.
Подир болката следва началото.
© Валентина Йотова All rights reserved.
