Довереница (Дочка Василева)
477 17390
2.03.2020 г., 2:01 ч.

Сезонът на въздишките е клада 

  Поезия » Философска
948 5 10

 

Неравностите са остатъци от бурите,

оформяли характери и пътища.

Изгаряли суровото и сухото,

а пепелта зад рамото изхвърляли

 

за да направят място за компромиса,

чрез който се съшиват разномислия.

А между бръчките пълзи въпросът

лекува ли загърбения изход

 

незаздравелите, душевни рани,

оставени от брадвата на думите?

Неравностите гладкост щом захванат

е все едно дали било е трудно

 

да ослепееш до безотговорност

от блясъка на нечия притихналост,

която бурята превръща  във умора-

начало на сезона на въздишките.

 

Където са неравностите минало -

забравено, несвършено, прекършено.

И в него чудеса са се разминали

с единствените си възможни пътища.

 

Сезонът на въздишките е клада.

(На нея чужди погледи се греят).

Неизгорели спомени помагат

неравностите в нас да оцелеят.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??