Mar 2, 2020, 2:01 AM

Сезонът на въздишките е клада 

  Poetry » Phylosophy
953 5 10

 

Неравностите са остатъци от бурите,

оформяли характери и пътища.

Изгаряли суровото и сухото,

а пепелта зад рамото изхвърляли

 

за да направят място за компромиса,

чрез който се съшиват разномислия.

А между бръчките пълзи въпросът

лекува ли загърбения изход

 

незаздравелите, душевни рани,

оставени от брадвата на думите?

Неравностите гладкост щом захванат

е все едно дали било е трудно

 

да ослепееш до безотговорност

от блясъка на нечия притихналост,

която бурята превръща  във умора-

начало на сезона на въздишките.

 

Където са неравностите минало -

забравено, несвършено, прекършено.

И в него чудеса са се разминали

с единствените си възможни пътища.

 

Сезонът на въздишките е клада.

(На нея чужди погледи се греят).

Неизгорели спомени помагат

неравностите в нас да оцелеят.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??