Сезонът на въздишките е клада
Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса,
чрез който се съшиват разномислия.
А между бръчките пълзи въпросът
лекува ли загърбения изход
незаздравелите, душевни рани,
оставени от брадвата на думите?
Неравностите гладкост щом захванат
е все едно дали било е трудно
да ослепееш до безотговорност
от блясъка на нечия притихналост,
която бурята превръща във умора-
начало на сезона на въздишките.
Където са неравностите минало -
забравено, несвършено, прекършено.
И в него чудеса са се разминали
с единствените си възможни пътища.
Сезонът на въздишките е клада.
(На нея чужди погледи се греят).
Неизгорели спомени помагат
неравностите в нас да оцелеят.
© Дочка Василева All rights reserved.
The work is a contestant:
