Шапката
Любовта ми към теб е тъй голяма -
смазва ме понякога.
Ето стоя до прозореца.
Взирам се в лицата на хората.
Имам куп ненаписани писма
до масата.
Толкова непосрещнати приятели...
Никого не искам да виждам!
Само чакам на прозореца
макар и рано, без време...
Може би довeчера ще си сложа
шапката,
може би ще изляза да танцувам.
Правила съм го преди,
когато не те обичах още.
Но музиката ми тежи,
любовта ми ме убива.
Тънък скреж е покрил прозореца
и държи слънцето навън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maira Maira Всички права запазени
