Любовта ми към теб е тъй голяма -
смазва ме понякога.
Ето стоя до прозореца.
Взирам се в лицата на хората.
Имам куп ненаписани писма
до масата.
Толкова непосрещнати приятели...
Никого не искам да виждам!
Само чакам на прозореца
макар и рано, без време...
Може би довeчера ще си сложа
шапката, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up