Шапката

Poetry

503 0 1

Любовта ми към теб е тъй голяма -
смазва ме понякога.
Ето стоя до прозореца.
Взирам се в лицата на хората.
Имам куп ненаписани писма
до масата.
Толкова непосрещнати приятели...

Никого не искам да виждам!

Само чакам на прозореца
макар и рано, без време...
Може би довeчера ще си сложа
шапката,
може би ще изляза да танцувам.

Правила съм го преди,

когато не те обичах още.
Но музиката ми тежи,

любовта ми ме убива.
Тънък скреж е покрил прозореца
и държи слънцето навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Когато мислите танцуват от очакване...
Красиво е.

2021-02-14T14:08:36+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0