Любовта ми към теб е тъй голяма -
смазва ме понякога.
Ето стоя до прозореца.
Взирам се в лицата на хората.
Имам куп ненаписани писма
до масата.
Толкова непосрещнати приятели...
Никого не искам да виждам!
Само чакам на прозореца
макар и рано, без време...
Може би довeчера ще си сложа
шапката, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up