Шарен свят
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен,
през тесен мост на съдбата върви,
с брътвежи нелепи и вечно навъсен,
пречупено клонче в ръцете държи.
Светът е навъсен, но трябва му буря,
яростта да превърне във смях,
само тогава пролетта ще събуди
най - звучните трепети в нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
