13.12.2017 г., 12:47

Шарж за собственото ми погребение

965 0 1

 

 

Ще сложа малка черна рокля,

/дълбоко черно, като лястовичите крила/.

И дълги бели перли,

по-натрапчиви от мисли скверни,

и токчета, естествено, високи,

за да се препъвам, ако стана на вървя.

Ще вдигна плитката си рижа нависоко –

да не се разроши –

и да затворя двете си очи от срам,

полепнал като руж на скулите ми бледи,

красива надали, като вдовица сламена в храм.

И зорко ще следя кой влиза и излиза,

забързан час по-скоро да приключи този ден.

Отгоре ще въздъхне облекчено Мона Лиза,

представила се много преди мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...