Шарж за собственото ми погребение
Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи,
за да се препъвам, ако стана на вървя.
Ще вдигна плитката си рижа нависоко –
да не се разроши –
и да затворя двете си очи от срам,
полепнал като руж на скулите ми бледи,
красива надали, като вдовица сламена в храм.
И зорко ще следя кой влиза и излиза,
забързан час по-скоро да приключи този ден.
Отгоре ще въздъхне облекчено Мона Лиза,
представила се много преди мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
