4.04.2008 г., 17:22

Шекспировско

840 0 5

Ще дочакам ли? -

Дилемата на Хамлет.

Дали ми трябва факел за това.

Дали от боговете паднал,

животът ми ще бъде със цена?

Животът ми - започнал днес.

И всеки ден започвам го така.

Подвластничка не съм,

не съм на Зевс.

Не съм, не съм му дъщеря.

В дилема съм,

до края на света.

Не слаба.

Аз го изживях.

Един живот

и в радост,

 в самота.

Един живот

и в много, много грях.

Животът ми,

ще има ли цена?

И днес е тъй - да ме разтърси

оная шекспирова светлина.

Без сцена.

Без завеса.

Свърши!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е
  • Равносметката е хубаво нещо, но не и на тази цена!
    Много добре си го поднесла!
    Поздрав!
  • Допада ми;>
  • И мен ме замисли.Страхотно ми въздейства!Поздравления и усмивка!
  • Животът винаги има цена...всъщност е сцена
    на която ние сме само актьори...Шекспировско...!
    и краят на спектакъла неминуемо някога идва...
    прекрасен стих...и как само ме замисли...
    с обич, Дарина.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...