1.10.2020 г., 8:33

Схематично

432 4 2

Схематично

 

Как да се оправи всичко? 

Просто да започнем отначало? 

Ти така и не ми даде 

втори шанс. 

Но проблемът е, 

че стъпките на времето 

са изтрили пътя наобратно 

и остава само знанието 

за вълшебството, 

което имахме. 

Но изгубихме 

заклинанието и 

забравихме 

да мечтаем. 

За какво мечтаеш ти? 

Така и не ми каза. 

А аз ти казах прекалено много. 

Съвършеният баланс 

на път към катастрофа. 

Моля те, преди 

да ме намразиш 

окончателно 

спомни си. 

Ти 

ме обичаше. 

А аз ще се опитвам 

да мълча, 

докато ме погледнеш 

с надеждата за любов, 

в която ме приюти 

преди първата ни среща,  

и кажеш вълшебните думи. 

Обичам те. 

Дори да ме забравиш, 

дори да ме загубиш някъде 

в тайната за нашето начало. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Това е една прекрасна лирична изповед, правеща анализ на взаимоотношенията във връзката на двама влюбени. Както често се случва в подобни ситуационни системи, сякаш има елемент на обезверяване, но силата на въздействието на творбата се корени в светлото начало - миналото на тази връзка - толкова чисто и истинско, до неповторимост, че чрез него са решими и преодолими всички трудности:

    "А аз ще се опитвам
    да мълча,
    докато ме погледнеш
    с надеждата за любов,
    в която ме приюти
    преди първата ни среща,
    и кажеш вълшебните думи.
    Обичам те.
    Дори да ме забравиш,
    дори да ме загубиш някъде
    в тайната за нашето начало."

    Пздравление, Йоана! Усетих автентичността на стихотворението. Много е истинско!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...