Oct 1, 2020, 8:33 AM

Схематично

  Poetry » Love, Other
434 4 2

Схематично

 

Как да се оправи всичко? 

Просто да започнем отначало? 

Ти така и не ми даде 

втори шанс. 

Но проблемът е, 

че стъпките на времето 

са изтрили пътя наобратно 

и остава само знанието 

за вълшебството, 

което имахме. 

Но изгубихме 

заклинанието и 

забравихме 

да мечтаем. 

За какво мечтаеш ти? 

Така и не ми каза. 

А аз ти казах прекалено много. 

Съвършеният баланс 

на път към катастрофа. 

Моля те, преди 

да ме намразиш 

окончателно 

спомни си. 

Ти 

ме обичаше. 

А аз ще се опитвам 

да мълча, 

докато ме погледнеш 

с надеждата за любов, 

в която ме приюти 

преди първата ни среща,  

и кажеш вълшебните думи. 

Обичам те. 

Дори да ме забравиш, 

дори да ме загубиш някъде 

в тайната за нашето начало. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Това е една прекрасна лирична изповед, правеща анализ на взаимоотношенията във връзката на двама влюбени. Както често се случва в подобни ситуационни системи, сякаш има елемент на обезверяване, но силата на въздействието на творбата се корени в светлото начало - миналото на тази връзка - толкова чисто и истинско, до неповторимост, че чрез него са решими и преодолими всички трудности:

    "А аз ще се опитвам
    да мълча,
    докато ме погледнеш
    с надеждата за любов,
    в която ме приюти
    преди първата ни среща,
    и кажеш вълшебните думи.
    Обичам те.
    Дори да ме забравиш,
    дори да ме загубиш някъде
    в тайната за нашето начало."

    Пздравление, Йоана! Усетих автентичността на стихотворението. Много е истинско!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...