21.01.2010 г., 16:04 ч.

Шепа карфици 

  Поезия » Философска
880 0 12

Изгубих се в шепа карфици,

в картина със сгради (от есенно време),

с греховете, родили къртици,

копаещи в спомен… на остъргано бреме.

 

Защо ми е залез със сенки

и ангел-пазител с крила от хартия.

От истини никнат ми бенки,

които не мога, не искам да скрия…

 

И търся стените с шепотни мисли,

които прескачах, когато заспивах…

Аз съм пророкът, на който му писна

 да бъде посока, която утихва.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??