Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки
и ангел-пазител с крила от хартия.
От истини никнат ми бенки,
които не мога, не искам да скрия…
И търся стените с шепотни мисли,
които прескачах, когато заспивах…
Аз съм пророкът, на който му писна
да бъде посока, която утихва.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
