Jan 21, 2010, 4:04 PM

Шепа карфици 

  Poetry » Phylosophy
881 0 12

Изгубих се в шепа карфици,

в картина със сгради (от есенно време),

с греховете, родили къртици,

копаещи в спомен… на остъргано бреме.

 

Защо ми е залез със сенки

и ангел-пазител с крила от хартия.

От истини никнат ми бенки,

които не мога, не искам да скрия…

 

И търся стените с шепотни мисли,

които прескачах, когато заспивах…

Аз съм пророкът, на който му писна

 да бъде посока, която утихва.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??