Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки
и ангел-пазител с крила от хартия.
От истини никнат ми бенки,
които не мога, не искам да скрия…
И търся стените с шепотни мисли,
които прескачах, когато заспивах…
Аз съм пророкът, на който му писна
да бъде посока, която утихва.