Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки
и ангел-пазител с крила от хартия.
От истини никнат ми бенки,
които не мога, не искам да скрия…
И търся стените с шепотни мисли,
които прескачах, когато заспивах…
Аз съм пророкът, на който му писна
да бъде посока, която утихва.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
