daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
14.03.2024 г., 20:55 ч.

Шепичка време 

  Поезия » Друга
172 10 14

Трудно е, знам, да се връщаш при мен.

Жар прекипи ли, нагарча...

Беден на време си, аз пък за ден

бързам да ти го изхарча.

Учиш ме как от цветя се пести —

с думи букети ми стъкваш.

Често пропадам в съня си, но ти

с кротка ръка ме измъкваш.

 

Сутрин те пускам на своя глава —

клетва не значи и клетка.

Под, три стени и квадрат синева.

Уж е живот, а е гледка.

Всяко завръщане вечер нали

трябва да бъде желано....

Пак се преструвам — сама не боли.

Днес ще си дойдеш ли рано?

 

Щом си отключиш, дръпни се назад.

Може денят ми да плисне.

Свикнал си с моя безвременен свят.

Утре дали ще ти писне?

Пак абстинентно минути броя. 

Тлее квадратът в златисто... 

Само да можеше, с друга боя́, 

с теб да започнем начисто. 

 

Грим и прическа — прости́, не успях... 

В бързане бавно потъвам.

Тъне сърцето в отколешен прах,

рядко надеждите сгъвам.

Даже мечтите ни с теб не пера,

ей ги, стоят захабени.

Чудя се как ли и днес се прибра...

Носиш ли шепичка време?

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??