Шепичка време
Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести —
с думи букети ми стъкваш.
Често пропадам в съня си, но ти
с кротка ръка ме измъкваш.
Сутрин те пускам на своя глава —
клетва не значи и клетка.
Под, три стени и квадрат синева.
Уж е живот, а е гледка.
Всяко завръщане вечер нали
трябва да бъде желано....
Пак се преструвам — сама не боли.
Днес ще си дойдеш ли рано?
Щом си отключиш, дръпни се назад.
Може денят ми да плисне.
Свикнал си с моя безвременен свят.
Утре дали ще ти писне?
Пак абстинентно минути броя.
Тлее квадратът в златисто...
Само да можеше, с друга боя́,
с теб да започнем начисто.
Грим и прическа — прости́, не успях...
В бързане бавно потъвам.
Тъне сърцето в отколешен прах,
рядко надеждите сгъвам.
Даже мечтите ни с теб не пера,
ей ги, стоят захабени.
Чудя се как ли и днес се прибра...
Носиш ли шепичка време?
© Пепа Петрунова All rights reserved.
