Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести —
с думи букети ми стъкваш.
Често пропадам в съня си, но ти
с кротка ръка ме измъкваш.
Сутрин те пускам на своя глава —
клетва не значи и клетка.
Под, три стени и квадрат синева.
Уж е живот, а е гледка. ...