Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите,
пак ми свалят звездите.
Грачат като врани,
все юнаци, все отбрани
и възкръстват стари рани
от пирони заковани.
Не им вярвам! Не са нужни!
Но се пълнят пусти урни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация