10.07.2008 г., 10:04

Щастието

1.4K 0 27
 

ЩАСТИЕТО

 

Когато слънцето се скрие и звезди

се отразят в очите ти красиви,

разбирам, както никога преди,

че малко трябва, за да сме щастливи.

 

Когато вятърът в косите ни шепти:

„Дарявайте любов, затуй сте живи!",

разбирам, както никога преди -

щом даваме, сме истински щастливи.

 

Когато хлябът си със просяк споделим,

когато към врага сме милостиви,

не спираме до края да вървим,

тогава ще сме истински щастливи.

 

Когато своя смисъл изберем

и крачим с него в пътища трънливи,

все някой ден това ще разберем,

че можем да умираме щастливи.

 

Ще разберем, че то е вътре в нас -

не се купува и не се продава,

не идва с положение и власт -

от люлката то даром ни се дава.

 

10 юли 2008 г.

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Tака "стоят" нещата, когато са истински!
    Нали знаеш как млъкват и боговете...
  • Страхотен финал!
  • Много ми хареса 6
  • Щастие-то е винаги около нас,но колко ли са хората, които могат да се радват и на малките неща, които ни заобикалят.
    Обичам поезията ти.
  • Най- ценното не се купува и не се продава! Щастлив е онзюи, който не забравя всеки ден да благодари за този прекрасен дар!
    Благодаря, че ни го припомни по толкова красив начин, Кумец!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...