кумеца (Румен Ченков)
399 1922
10.07.2008 г., 10:04 ч.

Щастието 

  Поезия » Философска
1163 0 27
 

ЩАСТИЕТО

 

Когато слънцето се скрие и звезди

се отразят в очите ти красиви,

разбирам, както никога преди,

че малко трябва, за да сме щастливи.

 

Когато вятърът в косите ни шепти:

„Дарявайте любов, затуй сте живи!",

разбирам, както никога преди -

щом даваме, сме истински щастливи.

 

Когато хлябът си със просяк споделим,

когато към врага сме милостиви,

не спираме до края да вървим,

тогава ще сме истински щастливи.

 

Когато своя смисъл изберем

и крачим с него в пътища трънливи,

все някой ден това ще разберем,

че можем да умираме щастливи.

 

Ще разберем, че то е вътре в нас -

не се купува и не се продава,

не идва с положение и власт -

от люлката то даром ни се дава.

 

10 юли 2008 г.

Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??