Щастлив инфаркт
Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен -
с инат за триста, с лудост за дузина...
Не му е лесно, всеки божи ден,
трасе на маратонец да измине.
Пришпорвам го, а искам да мълчи
за загуби, за болки и любови.
Не бива пред света да проличи,
спокойствието нещо че му трови.
Осъдено на бяг сред тишина,
затворено в прихлупения делник,
приема търпеливо участта
на бродещ сред пустинна степ отшелник.
Работи смело, чака следващ старт
и гледа как с гореща жар играя,
но знае, че един щастлив инфаркт
ще му даде билета за безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
