Щастлив инфаркт
Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен -
с инат за триста, с лудост за дузина...
Не му е лесно, всеки божи ден,
трасе на маратонец да измине.
Пришпорвам го, а искам да мълчи
за загуби, за болки и любови.
Не бива пред света да проличи,
спокойствието нещо че му трови.
Осъдено на бяг сред тишина,
затворено в прихлупения делник,
приема търпеливо участта
на бродещ сред пустинна степ отшелник.
Работи смело, чака следващ старт
и гледа как с гореща жар играя,
но знае, че един щастлив инфаркт
ще му даде билета за безкрая.
© Вики All rights reserved.
