Щастливата вълна́
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя!
Рисувай огън, в за́лезно лице!
Не тръгвай с вятър шумен към прибоя,
измамник е, с изгубено сърце!
На буйния ти нрав ще му отива,
Луна до полумесец ще стопиш!
Ще бъдеш ли в покоя си щастлива,
в целунатия пясък щом гориш?!
Медузите с чадърчета в косите
са пъстър гребен в ри́фни дълбини!
Гали́ ме с водорасли на ресни́те,
лудувай в пе́щерните тъмнини!
- Нещастна съм! – разплисна се вълна́та.
От съ́лзите солени побелях!
Ще търся щастие в далечината,
където лъч в скалите днес съзрях!
- На до́бър час, кралице на очите,
в които блика тайна тишина...
В изящни перли се таят сълзи́те
и всеки миг с любов е светлина.
Животът е умиране, смиреност...
Ще бъдеш вик за черната скала́,
стихиен тътен, нежна споделеност
или вълна́ щастлива, с участ зла?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Благодаря ви. Все едно го е писал някой друг - някой път така ми изглеждат мойте писания след време. Явно чат-пат съм на щастливата вълна 
