9.06.2021 г., 10:02

Щастливи орбити

1.1K 1 10

/Посвещавам на моята внучка Мира!/

 

Звездичке моя!Пак описваш

щастливи орбити край мен.

Жужат в гласчето ти пчелички.

Денят добива нов рефрен.

 

В зениците ти грее злато.

Орисвам те чрез Любовта!

Износени години свалям

и детски кубчета редя...

 

Припомням си игри и песни.

Рисувам твоите мечти.

Каляска чудна - за принцеси,

очаквам в прахоляка сив!

 

Говориш с птиците звънливо.

Аз търся грахово зърно -

с вълшебното стебло да стигнеш

небето в себе си...Дано!

 

В косите - слънчевата стълба

проблясва.Ти катериш Свят,

чиито граници отвързваш -

да стане светъл и богат!

 

Забравям корени и кръпки.

И водни кончета броя...

Крилата им са много скъпи!

Душата ми олеква с тях.

 

Догонваме добрия Вятър.

Ти носиш шлейф от звезден прах.

Лети,дете,все по-нататък!

Пусни перце и у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...