Щастливите хора
Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.
Щастливите хора се радват на бурите,
те правят ги силни и безкрайно добри,
когато събори ги вятър във степите,
за слънцето мислят, броейки звезди.
Щастливите хора докосват със нежност,
обичат със огън, говорят без глас,
за тях всяка радост е миг като вечност,
а гордостта е заключена страст.
Щастливите хора прощават злините,
не могат да мразят и да корят,
любимият бряг са за тях висините,
където намират покой и горят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
