Да те обичам ме орисаха звездите.
Когато от небето влюбен дъжд
в очите ми най-нежно заваля.
Да ме обичаш те орисаха лъчите,
когато, с мойто име,
слънцето за тебе заблестя.
Като предчувствие те събирам
от капките в косите си.
Отпивам бездиханно,
всяка изплакана по тебе сълза.
И в шепи ти дарявам любовта си,
да ме имаш щом се съмне
в изкласилите жита.
От златните зърна,
родена е съдбата ни.
Да се жадуваме
във всеки следващ ден.
И щом дочуем гълъбова песен,
от радост да сияе
живот със вяра окрилен.
Че със любов такава се живее.
В прегръдката ни щом се ражда
по-красив света.
И в танца на сърцата да се слее,
лъчистата дъга в щастливия ни ден.
Обичам те!
Обичай ме и ти!
И нека сме честити.
С ръце преплетени докрай
живота си да извървим.
И нека във всяка крачка
се ражда светлината,
даряваща усмивки от теб и мен
на всички по земята.
© Таня Кирилова Всички права запазени