29.01.2006 г., 19:17

Щастливо сърце

941 0 0

Живея на острова на красотата,
ала далеч от любовта.
Тя е там - отвъд океана,
но не ми праща покана.
Лутам се сама в гората
на самотата.
Чакам любовта -
специалната, само за мен.
Дали ще я срещна някой ден?
Не всеки разбира моето сърце,
мислят ме за дете.
Трудно ще ме разбереш и ти,
ако не си като мене ти.
Но самотата не ми натежава,
защото мечтата ме
                     ощастливява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Нешова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...