29.01.2006 г., 19:17

Щастливо сърце

938 0 0

Живея на острова на красотата,
ала далеч от любовта.
Тя е там - отвъд океана,
но не ми праща покана.
Лутам се сама в гората
на самотата.
Чакам любовта -
специалната, само за мен.
Дали ще я срещна някой ден?
Не всеки разбира моето сърце,
мислят ме за дете.
Трудно ще ме разбереш и ти,
ако не си като мене ти.
Но самотата не ми натежава,
защото мечтата ме
                     ощастливява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Нешова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...