15.06.2021 г., 23:04

Ще...

498 0 1

 

 

      Днес е моят рожден ден,

      на тази дата съм роден.

      Повече от половин век

      откакто съм човек.

      Ще ли ми порастнат зъби,

      ще ходя ли пак за гъби,

      като ме болят краката?

      Ще престане ли главата

      да бучи и да се мае,

      имената ще ли знае

      да помни както преди?

      Ще имам ли отново мечти?

      Ще мога ли да тичам,

      момите да обичам,

      без очила да чета

      и из облаците да хвърча?

      Много "ще" се заредиха

      и в бъдеще неизвестно забиха,

      но не виждам да е розово,

      по-скоро е бозаво.

      Що да правя не знам,

      че останах и сам.

      Пуста орисия

      заприличах на хамсия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гледай напред, ако много въпроси задаваме, все по трудно ще намираме отговор. Хареса ми, много, много е добро!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...