Ще...
Днес е моят рожден ден,
на тази дата съм роден.
Повече от половин век
откакто съм човек.
Ще ли ми порастнат зъби,
ще ходя ли пак за гъби,
като ме болят краката?
Ще престане ли главата
да бучи и да се мае,
имената ще ли знае
да помни както преди?
Ще имам ли отново мечти?
Ще мога ли да тичам,
момите да обичам,
без очила да чета
и из облаците да хвърча?
Много "ще" се заредиха
и в бъдеще неизвестно забиха,
но не виждам да е розово,
по-скоро е бозаво.
Що да правя не знам,
че останах и сам.
Пуста орисия
заприличах на хамсия.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
