7.03.2007 г., 8:38

Ще бъда ли силен

711 0 4

Ще бъда ли силен

Когато затворя вратата

Когато в тихото

Отпивам самота

Когато отеква

Шума от изморена есен

Непрестанен листопад

Ще бъда ли силен

Когато те няма

Да се усмихваш

Създавайки свят

 

Ще се чувствам ли млад

Твърде млад

Увиснал

Под плаха луна

Ще се чувствам ли пораснал

Ще бъда ли притиснат

Ще плача ли

 

И когато от тялото ми изнесат

Всичките стихове

И след това

Аз още имам причина да...

Ще имам ли причина

 

Когато  изнесат от тялото ми

Всичките войни

Разглобят ги и ги разпилеят

Ще се обичат ли

 

Нямам право

Безпричинно

Да продължавам

Да се самоубивам

 

Ще бъда ли силен

Когато поискам

Да остана в красивата

Измислица

 

Ще бъда ли силен

Да подредя

Всичките си

Грешки

Преди да се свърши

 

И когато в тихото

Отпивам самота

Ще бъда ли силен

Да протегна ръката си

И да се хвана за някого

Преди да ме намерят

И изнесат във чувал

 

Ще бъда ли силен

Да продължа

Ако поискам

 

06.03.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще бъдеш. Ще има ръка, за която да се хванеш! Повярвай го! Поискай го!
    Страхотно е!!! Стиховете ти, таланта ти са опората!
  • СУПЕР СИ ГО НАПИСАЛ!
  • Ще бъда ли силен

    Когато поискам

    Да остана в красивата

    Измислица...

    Аплодисменти за този стих!
    Прекрасен е!
    Поздрав!
  • "Ще бъда ли силен
    Когато те няма
    Да се усмихваш
    Създавайки свят"
    Мисля, че това стихотворение е едно от най-хубавите неща, които си писал. Струва ми се толкова близко и разбираемо и... толкова много ми харесва

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...