Mar 7, 2007, 8:38 AM

Ще бъда ли силен

  Poetry
708 0 4

Ще бъда ли силен

Когато затворя вратата

Когато в тихото

Отпивам самота

Когато отеква

Шума от изморена есен

Непрестанен листопад

Ще бъда ли силен

Когато те няма

Да се усмихваш

Създавайки свят

 

Ще се чувствам ли млад

Твърде млад

Увиснал

Под плаха луна

Ще се чувствам ли пораснал

Ще бъда ли притиснат

Ще плача ли

 

И когато от тялото ми изнесат

Всичките стихове

И след това

Аз още имам причина да...

Ще имам ли причина

 

Когато  изнесат от тялото ми

Всичките войни

Разглобят ги и ги разпилеят

Ще се обичат ли

 

Нямам право

Безпричинно

Да продължавам

Да се самоубивам

 

Ще бъда ли силен

Когато поискам

Да остана в красивата

Измислица

 

Ще бъда ли силен

Да подредя

Всичките си

Грешки

Преди да се свърши

 

И когато в тихото

Отпивам самота

Ще бъда ли силен

Да протегна ръката си

И да се хвана за някого

Преди да ме намерят

И изнесат във чувал

 

Ще бъда ли силен

Да продължа

Ако поискам

 

06.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще бъдеш. Ще има ръка, за която да се хванеш! Повярвай го! Поискай го!
    Страхотно е!!! Стиховете ти, таланта ти са опората!
  • СУПЕР СИ ГО НАПИСАЛ!
  • Ще бъда ли силен

    Когато поискам

    Да остана в красивата

    Измислица...

    Аплодисменти за този стих!
    Прекрасен е!
    Поздрав!
  • "Ще бъда ли силен
    Когато те няма
    Да се усмихваш
    Създавайки свят"
    Мисля, че това стихотворение е едно от най-хубавите неща, които си писал. Струва ми се толкова близко и разбираемо и... толкова много ми харесва

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...