5.01.2018 г., 23:20

Ще бъде просто

546 4 2

Когато те няма,
обичам
да се въргалям,
гола,
в неоправеното ти легло
и разхвърляните ти мисли,
голи,
да полепват
по тялото ми,
да се просмукват
в кожата ми,
да се намират с моите
и заедно
да повеждат ръцете ми
натам,
където и двамата желаем
да се изгубим
в дълбокото
усещане
един за друг.

 

Когато се завърнеш,
ще откриеш мислите си
споделени,
леглото си
поделено,
и мислите ми,
с които никога
няма
да ти е подредено.

 

Но ще бъде просто,
като голотата
на чувствата ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...