Jan 5, 2018, 11:20 PM

Ще бъде просто

  Poetry » Love
550 4 2

Когато те няма,
обичам
да се въргалям,
гола,
в неоправеното ти легло
и разхвърляните ти мисли,
голи,
да полепват
по тялото ми,
да се просмукват
в кожата ми,
да се намират с моите
и заедно
да повеждат ръцете ми
натам,
където и двамата желаем
да се изгубим
в дълбокото
усещане
един за друг.

 

Когато се завърнеш,
ще откриеш мислите си
споделени,
леглото си
поделено,
и мислите ми,
с които никога
няма
да ти е подредено.

 

Но ще бъде просто,
като голотата
на чувствата ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...