Ще чакам

Ще чакам на брега, докато съмне –

реката носи цветове на вишни.

Те перли са, лъчението лунно

докосва ги с вълшебната си пищност.

Потапям леко пръсти във водата –

усещам непокорната й сила.

Звездите като късчета от злато

проблясват и се молят с мен за милост.

И само непристойни ветровете,

пронизват ме с обрулващи прегръдки.

Но аз ще те дочакам, мое цвете –

и страстно ще отпивам те … на глътки!