Ще чакам

2.05.2024 г., 22:06 ч.

Поезия

202 3 0

Ще чакам на брега, докато съмне –

реката носи цветове на вишни.

Те перли са, лъчението лунно

докосва ги с вълшебната си пищност.

Потапям леко пръсти във водата –

усещам непокорната й сила.

Звездите като късчета от злато

проблясват и се молят с мен за милост.

И само непристойни ветровете,

пронизват ме с обрулващи прегръдки.

Но аз ще те дочакам, мое цвете –

и страстно ще отпивам те … на глътки!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.