Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата –
усещам непокорната й сила.
Звездите като късчета от злато
проблясват и се молят с мен за милост.
И само непристойни ветровете,
пронизват ме с обрулващи прегръдки.
Но аз ще те дочакам, мое цвете –
и страстно ще отпивам те … на глътки!