5.06.2007 г., 16:16

Ще чакам да ме разбереш

1.4K 1 3
Ще чакам да ме разбереш

Колко думи вече ти казах,
няма смисъл да повтарям!
А и не знаеш колко сълзи изплаках,
дори жестоко да ти отговарям!

Колко истини ти разкрих,
сега е твоето време да ги осъзнаеш!
Колко много неща не скрих,
сега е твой ред нещо да признаеш!

Ще те чакам да ме разбереш
и повече да не ме виниш,
ще те чакам да осъзнаеш чувствата ми към теб
и най-накра да ги оцениш!

Ще търпя да ме обиждаш пак
или безразлично да ми отговориш!
И пак да си говорим съм готова, до късен мрак,
чакам само с ината си да се пребориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Охо, колко си търпелива!?
    Аз не бих чакала, или докато го чакам да се осъзнае, ще си поживея както се полага за годините ми!
    Поздрави!
  • имало някога търпение ... живяло то в чудесна планина, отвъд всяко измерение, но в центъра на една война... не била негова тя, то просто чакало своята саможертва и после някой да му напише епитаф..
  • Трудна задача има лирическия герой
    Поздрав,хареса ми.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...