Jun 5, 2007, 4:16 PM

Ще чакам да ме разбереш

  Poetry
1.4K 1 3
Ще чакам да ме разбереш

Колко думи вече ти казах,
няма смисъл да повтарям!
А и не знаеш колко сълзи изплаках,
дори жестоко да ти отговарям!

Колко истини ти разкрих,
сега е твоето време да ги осъзнаеш!
Колко много неща не скрих,
сега е твой ред нещо да признаеш!

Ще те чакам да ме разбереш
и повече да не ме виниш,
ще те чакам да осъзнаеш чувствата ми към теб
и най-накра да ги оцениш!

Ще търпя да ме обиждаш пак
или безразлично да ми отговориш!
И пак да си говорим съм готова, до късен мрак,
чакам само с ината си да се пребориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Охо, колко си търпелива!?
    Аз не бих чакала, или докато го чакам да се осъзнае, ще си поживея както се полага за годините ми!
    Поздрави!
  • имало някога търпение ... живяло то в чудесна планина, отвъд всяко измерение, но в центъра на една война... не била негова тя, то просто чакало своята саможертва и после някой да му напише епитаф..
  • Трудна задача има лирическия герой
    Поздрав,хареса ми.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....