Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека...
че въпреки целия хаос...
реши да ми хванеш ръката...
и тутакси да ме спасиш?
Пусни ме, ти знай, ще се справя...
не искам да те повлека...
не искам да паднем с теб двама...
не искам да срещнем смъртта...
пусни ме, знай, всичко което...
научих аз нявга от теб...
крила ще даде ми, с които...
ще дойда отново при теб.
13.11.18
© Андрей Андреев Всички права запазени