Ще дойде време
ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ
Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай,
както някога гръмко учил си мен!
Върви и полумъртъв продължавай!
Как? - Нали ще си от думи зареден.
Тогава друг, теб така ще убеждава,
че, в самотата ти, грубият му тон
признак на любов е, за да се надяваш,
че светъл ще е мрачния подслон.
Не се коси напразно! Аз те търпях,
защото те обичам. Себе си отричах.
С теб, до теб, но винаги без тебе бях.
По същите пътеки кални... ти ще тичаш.
19 12 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
