Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай,
както някога гръмко учил си мен!
Върви и полумъртъв продължавай!
Как? - Нали ще си от думи зареден.
Тогава друг, теб така ще убеждава,
че, в самотата ти, грубият му тон
признак на любов е, за да се надяваш,
че светъл ще е мрачния подслон.
Не се коси напразно! Аз те търпях,
защото те обичам. Себе си отричах.
С теб, до теб, но винаги без тебе бях.
По същите пътеки кални... ти ще тичаш.
19 12 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени