Ще дойдеш ли...
Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци,
сякаш скрили погром нечовешки?
И ще чуеш ли воят на вихрите– творци,
размитащи в картини черните сажди?
Ще пристъпиш ли прага - опожарен и издраскан?
Ще погледнеш ли в черното? Ще разриеш ли?
Ще се чувстваш ли нежно приласкан от размаха
на крилатия повей от напуснали ангели…
А пристъпиш ли - и мрачно да е,
ще откриеш как вятър издухва черните сажди .
Как на мястото на загинали цветове
нов стрък пониква и аромат на пролет полъхва…
Нахрани се от младия плод на Надеждата!
Откъсни си цвят от храста на Вярата
и хвани си любовно перо от копнежите
на чисто сърце и светла душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
