27.04.2021 г., 11:22 ч.

Ще имам ли очи 

  Поезия
541 3 13

Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.


Косите ти - разплетена свила 
ухаят топло, няма да посърнат,
росата ти - божествена сълза
скимти едва, когато я настъпват.


И утрото със розови гърди,
и облаците стъпили на скеле,
и някой, който винаги брои,
пришпорил времето с метално стреме.


Къде отивам, има ли звезди?                   
Не знае никой, никой не се връща.
О, Господи, ще имам ли очи
от оня свят към тоя да надзъртам?
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??