Ще имам ли очи
Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила
ухаят топло, няма да посърнат,
росата ти - божествена сълза
скимти едва, когато я настъпват.
И утрото със розови гърди,
и облаците стъпили на скеле,
и някой, който винаги брои,
пришпорил времето с метално стреме.
Къде отивам, има ли звезди?
Не знае никой, никой не се връща.
О, Господи, ще имам ли очи
от оня свят към тоя да надзъртам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
