Ще имам ли очи
Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила
ухаят топло, няма да посърнат,
росата ти - божествена сълза
скимти едва, когато я настъпват.
И утрото със розови гърди,
и облаците стъпили на скеле,
и някой, който винаги брои,
пришпорил времето с метално стреме.
Къде отивам, има ли звезди?
Не знае никой, никой не се връща.
О, Господи, ще имам ли очи
от оня свят към тоя да надзъртам?
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели! Бъдете здрави!
-
Хубав стих!
-
Харесвам поезията ти! И тук си намерих нещо много красиво и тъжно..
-
Много красив стих! И аз се питам.
-
Красиво и тъжно! Поезията ти е прекрасна!
-
Прекрасно е, Гени, но мнението ми съвпада едно към едно с това на Гедеон.
-
С Ирина. Ще имаш, но ти гледай право напред към идващото.🥀
-
Не питай какво ще е. Бъди сега.
Красив стих! -
Нормално е да се питаш. Чувствителните души са такива. Задават си болезнени въпроси.
-
❤️
-
Много ми хареса стихът, но недей да любопитстваш за отвъдното.Живей и мисли за тук, защото по хубаво, няма!
Поздрав! -
Благодаря ви, Вал, Зигфрид, старая се да не бързам.
-
Геновева, талантът ти не спира да ме смайва! Великолепен стих, с невероятни образи... а финалът ме разтърси. Браво!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
