Ще ме има ли...
Ще ме има ли...
Ще ме има ли
и мене
някога, там –
в твоя стих –
най-любовния
от всичките
„посветени”?
Ще сложиш ли
и за мене
два реда
черни
във твоята
страница на
сърцето,
събрало
толкова нежност?
Ще ми напишеш ли
две думи –
поздрав прощален –
да се забият
в дълбокото
на очите ми,
страшно притворени?
И ще ù кажеш ли
някога:
„Аз я обичах...
Беше отдавна.
Минало-свършено.
А сега тебе
обичам...”
Ще...
Остави цвете
и свещ
там,
където
ще бъда,
любими...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
