Край шосето се оглеждам.

Ученето ти повежда.

Под ремонта да пролазя...

Бачът ти ще ме прегази!

Репетиции, купони

изпреварват с камиони.

В този натоварен трафик

как да вляза в твоя график?

А аз питам се единствено:

ще ме пуснеш ли с предимство?

Ще ме пуснеш ли с предимство?...

Нямаш време, няма как.

Аз съм... пътнически влак!

Закъсняло разписание.

Нямам шанс в туй състезание.

В трескавото напрежение

на уличното ти движение...

Аз съм може би в задръстване?

Пренапънах се до пръсване

да се движа с колело

в тази Формула 1.

Но навреме пак не стигам.

Пада тъпата верига...

Знам, че с тичане не става.

Твърде много изоставам.

А и стопът не върви.

Що не спират тез коли?

Нямам хубава подстрижка.

Нямам и шофьорска книжка...

Всичките автомобили

вече са ме предредили.

Те са “трябва”, аз съм “може”.

Няма как да се наложа.

Аз съм “друг път”, те са “днес”.

Представляват интерес.

Представляват задължение

в уличното ти движение.

Аз съм явно пътен знак.

Тук да спреш? Е няма как!

Смяташ да го кажеш сам...

Ще те изпреваря – “знам”.

Подминавай смело знака.

Аз пък ще си чакам влака.

Ще си цъкам пасианса.

Ще си чакам вечно шанса.

Все ще ме качат и мен.

Все ще стигна някой ден?

Край шосето се оглеждам.

Ученето ти повежда.

Под ремонта да пролазя...

Бачът ти ще ме прегази!

Репетиции, купони

изпреварват с камиони.

В този натоварен трафик

как да вляза в твоя график?

А аз питам се единствено:

ще ме пуснеш ли с предимство?

Ще ме пуснеш ли с предимство?...