19.01.2008 г., 14:14

Ще милваш само снимката ми

957 0 15
                                Ще милваш само снимката ми

Отново се поддаде на страстта,
отново нарани ме и излъга.
Захвърли всичко свято в пропастта,
а искаш да съм вярната съпруга.

Не мога да живея във лъжа
и да теша сърцето вледенено!
Не искам да съм любеща жена,
разпалваща лицето вкаменено!

Умееш да прикриваш подлостта,
но интуицията в мен е силна.
Не си мисли,че туй е ревността -
напротив, туй лъжата е обидна.

Кога ще станеш стойностен човек
и егоизма си ще превъзмогнеш?
И трябва ли да бъда все нащрек,
че пошлия нагон не ще надмогнеш?!

Жадувам сигурност и топлина,
дадеш ли ми ги, ще съм вечно твоя,
но продължиш ли с вечната лъжа -
ще милваш снимката ми във покоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох всички неща,които си писала и съм адски очарована!Страхотни са до едно! 6+++++++++ за всички!!!!
  • Наташа, пишеш страхотно!Харесва ми категоричността и силата на думите в стиха ти!
  • На мен много ми хареса.Много силно и въздействащо!Чудя се аз какво ли бих направила на мястото на лирическата героиня...

    Кога ще станеш стойностен човек
    и егоизма си ще превъзмогнеш?
    И трябва ли да бъда все нащрек,
    че пошлия нагон не ще надмогнеш?!
  • Браво!Категорично и истинско!
  • Много сила има лирическата
    и трябва да успее, желая й го от сърце!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...