20.09.2019 г., 16:43 ч.

Ще можеш ли? 

  Поезия » Любовна
315 7 3

Когато дойде време да те имам. 

И ти да имаш мене, доживотно - 

тогава нежността ще ме повика, 

за да ми каже, че ужасно съм виновен. 

За дето все я гледах замълчано. 

И нивга не посмях да я прегърна, 

а тичах все по будните кошмари, 

защото все усещах се безсмъртен... 

Ах, колко съм умирал без да зная. 

И ден по ден съм гаснал от умора. 

А можех в теб тъй тихо да остана, 

но бавно все вървях към гроба си... 

Когато дойде време да се имаме, 

ще можеш ли тъй пак да ме повикаш - 

и нищо, че не сме създали спомени, 

ти въпреки това, да ме обичаш?... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съжалявам за тъжното въздействие. Така излизат от мен - така ги и прочитате... Ще дойдат сигурно и по-усмихнати стихове... Някой ден... Поздрави и благодаря, че се отбивате при мен!
  • Идея нямаш колко лесно е, Светле
  • Как да ти откаже на теб човек...
Предложения
: ??:??