Ще можеш ли?
Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано.
И нивга не посмях да я прегърна,
а тичах все по будните кошмари,
защото все усещах се безсмъртен...
Ах, колко съм умирал без да зная.
И ден по ден съм гаснал от умора.
А можех в теб тъй тихо да остана,
но бавно все вървях към гроба си...
Когато дойде време да се имаме,
ще можеш ли тъй пак да ме повикаш -
и нищо, че не сме създали спомени,
ти въпреки това, да ме обичаш?...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Поздрави и благодаря, че се отбивате при мен! 
