Ще можеш ли
Ще можеш ли венец да сплетеш
маргаритено нежен, уханен,
със златни нишки втъкан
коси ми в зори да закичиш.
С разчорлен от вятър бретон,
през полето волно да тичаш
и единствено, само за мен,
метличен букет да събираш.
С усмивка от слънце - в очи,
твоето утро да срещам.
Смях като дъжд да звъни,
а пеперуди, дъга да рисуват.
Под небе изтъкано от звън,
до безкрая да правиш пътека,
да мечтаеш с мен всеки дъх,
да летим с крилото на птица.
И от залеза тих - огън червен,
привечер ти да разпалиш,
после, наниз от сини звезди -
люлка небесна да ми направиш.
Лунна свещ с пламък горещ,
обич по мен да чертаеш.
В този свят свободен край нас,
сърце ми, ти да взривяваш.
С пламък в очите игрив,
усмихнат, по детски наивен,
много дръзко и лудо почти
тишината от мен да отпратиш.
Ще можеш ли,от извора чист
в шепи нежност да грабнеш,
пияни мигове,пълни с любов,
до изгрева с мен да отпиваш.
Аз те искам точно такъв -
устремен към мен като ручей,
който бърза към буйна река,
очакващ лудото случване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
