Ще ни нашепват
Надеждата последна ще остане,
с последното туптене на сърцето.
Прощален миг от времето ще хване,
преди да стане спомен в битието.
Преди секундно всичко да премине,
кристален вик ще бъде на душата.
Затоплен дъх от вечното изстиване.
Последен валс с живота на земята.
С копнежен жест вратата ще отвори
в започване на новото начало.
Духът ще литне в чакани простори,
за да намери своето си цяло.
И не за сбогом махат висините.
За краткото довиждане потрепват.
А спомени рисуват по следите,
които дълго в друг ще ни нашепват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
