1.03.2014 г., 12:56 ч.

Ще ни нашепват 

  Поезия » Философска
560 0 4

Надеждата последна ще остане,

с последното туптене на сърцето.

Прощален миг от времето ще хване,

преди да стане спомен в битието.

 

Преди секундно всичко да премине,

кристален вик ще бъде на душата.

Затоплен дъх от вечното изстиване.

Последен валс с живота на земята.

 

С копнежен жест вратата ще отвори

в започване на новото начало.

Духът ще литне в чакани простори,

за да намери своето си цяло.

 

И не за сбогом махат висините.

За краткото довиждане потрепват.

А спомени рисуват по следите,

които дълго в друг ще ни нашепват.

 

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??